Зимни неволи и настроения

 

Късите и мрачни дни, оцветени в многобройните нюанси на сивото, /без да имат нещо общо с настроенията от една доста нашумяла книга/,ни напомнят, че лятото е толкова далече, колкото за малкото дете е непоносимо далеч рождения му ден. Постоянно изтичащото време е субективно понятие за всеки от нас. Ако очакваме събитие, което свързваме с позитивни емоции и преживявания, обикновено ни се струва, че то се движи със скоростта на костенурка инвалид. В обратният вариант, когато ни предстои период, в което превалират негативните емоции и усещания, часовете и дните по магичен начин развиват скоростта на подгонен в лова заек. За всички от нас е загадка как така лятото отминава много преди да успеем да му се зарадваме истински, а есента и зимата, още с първите си знаци, успяват да ни направят унили и меланхолични.
Разбира се,любителите на зимните спортове ще започнат ревностно да ме опровергават и разбира се ще бъдат прави!За тях времето се оправя. Снегът, студа, огънят в камината, снежните човеци и хипнотизиращия танц на снежинките са всички тези неща, които ни карат все пак да се усмихваме на зимата.
Ако разгледаме проблема от физиологична гледна точка, установяваме,че смяната на сезоните води до дисхармония в организма ни. Студеното и влажно време в комбинация с понижено атмосферно налягане обикновено провокира старите ни болежки. Счупвания, навяхвания и въобще ставни проблеми от всякакъв вид ни напомнят за срока на годност на собствените ни тела. Дебелите дрехи и атаките на новите вируси с непроизносими имена, добавят последни щрихи в зимния натюрморт.
Непреработени емоции от ,,незарастнали“ душевни рани, често изплуват незнайно как на фона на целодневно стелещия се мразовит смог и упорития слой оловни облаци. Липсата на слънчева светлина в късите, зимни дни ни прави потиснати и сълзливи. “. Сутрин полагаме героични усилия за да станем от топлото легло и дори двойната доза кофеин не може да събуди сетивата ни. Обичайните ,,тапи‘‘ по светофарите, сега гарнирани и с много кал и неразчистен сняг ни вадят от равновесие и ни карат да изригнем в неподозиран от самите нас бяс.
Това е така, защото тя стимулира една специална част от нашия мозък /епифиза/, която пък е отговорна за производството на мелатонин. Мелатонинът е медиатор на серотонина, а всички знаем,че това е т.н.,, хормон на щастието“ Неговите нива са отговорни за настроението ни, отношението ни към храната и секса, поносимостта ни към болка, денонощния ритъм на тялото /сън-бодърстване/ и въобще за цялостната ни психична стабилност. Намалените му нива водят до всички изброени преди малко ,,екстри“,които в зависимост от своята продължителност и интензитет могат да се окажат симптоми на настъпваща или вече в ход сезонна депресия.
Най-висок процент на хора страдащи от депресия има в скандинавсите страни и това е свързно с липсата на достатъчно слънчева светлина.
Установено е,че жените изпадат в състояние на депресия по-често от мъжете. Виновни са хормоните в женския организъм, както и разликата във функционирането на мъжкия и женския мозък. Жените дават изява на състоянието си със сълзи, тъга и фокусиране в негативното. Мъжете стават по-затворени и мълчаливи. По-трудно дават изява на чувствата си. Опитват се да излязат от състоянието, като се занимават със спорт, повече работа или задачи. Понякога в състояние на депресия, мъжете могат да демонстрират и състояния на силен афект, проявени като ярост и гняв. Жените са склонни да споделят по-често от мъжете. Вербализирането на проблема намалява напрежението, а проливането на ,,безпричинни‘‘ сълзи води до облекчение.
Няма да ви разказвам повече за депресията за да не ви сугестирам и плаша. Ще изброя обаче няколко начина за справяне с негативните страни на мразовитата част от годината.
Ежедневните хитрини, които могат да ни помогнат да се справим с лошото настроение в зимните месеци са достъпни и възможни според желанието и мотивацията на всеки от нас. и Жените могат да се отдадът на шопинг терапия и изведнъж да се окажат с плашещ брой ненужни вещи и дрехи. Разбира се, разумното ,,награждаване“ с нещо красиво и харесвано е добър начин да качим нивата на настроението си поне за няколко часа или дори за няколко дни. Можем да похапваме хубав,черен шоколад и в това няма нищо лошо! Знаем,че проблемът в каквото и да е,е винаги в количеството. В този ред на мисли чашата червено в добра компания е също добър завършек на работния ден. Масаж, ароматерапия,комедийна театрална постановка или филм, физическо натоварване – всичко това е чудесен начин за противодействие на унилото настроение. Не забравяйте за цитрусите и ароматните чайове с дъх на канела. Смело посягайте към светлите, ярки цветове, за да внесете колорит в тъмния пейзаж.Червеното, жълтото, оранжевото ще покачът градуса на настроението ви и ще върнат светлината на летните дни. Ако решите, можете да опитате вкуса на емоцията от танцуването на салса или фламенко. В тях има толкова страст и пламък,че кръвта в телата ви за дълго ще тече в ритъма на бързите стъпки.
Бой със снежни топки и майсторене на снежни човеци ще направи децата ви безкрайно щастливи, а вие с изненада ще откриете,че сте збравили колко ви е студено и колко нищо не ви се прави. Опитвайте се винаги, когато имате възможност да излизате извън града. Зимата може да бъде и невероятно красива, когато я видим извън пределите на многолюдните квартали и калните улици. Белите писти, очарованието на живия огън в камината и непвторимия звук на натрупан, чист сняг под краката ни, ни кара да преосмислим смисъла на зимата. Да си припомним,че периодът на покой е нужен за да се подготви всичко живо за големия цветен изблик през пролетта и лятото. Очите ни започват да виждат колко много цветове има в бялото. Слушаме тишината и чуваме как някъде там, под пластовете сняг и лед тупти живота. Спи зимен сън и чака своето време
Една част от вас, предполагам ще имат възможност да направят малки или пък големи бягства към места с по-благоприятни метеорологични условия. Следвайки миграцията на птиците, ще надхитрят лошото време и студа. Дали обаче ако зимата е в сърцето ни, можем да избягаме от нея? Това обаче е друга тема, а сега само си поговорихме за зимата.

сп. Gobio, автор Десислава Георгиева